Изказване на Ивайло Калфин пред пленума на НС на БСП на 16 юли 2011 г.
За мен политиката не е професия, а убеждение и служба на обществото. Може някому да прозвучи високопарно или претенциозно, но аз искрено го вярвам.
За мен политиката е средство за постигане на обществени цели, а не източник на доходи. Не един път съм се убеждавал, че мога да преживявам и без нея. Имам хубава професия на икономист, имам зад гърба си семейство, което ме подкрепя.
Това, с което не съм готов да се разделя, е съвестта ми и свободата да изразявам свободно мнението си. Винаги съм го правил и ще продължа да го правя.
Пътят ми е бил пред вас. Той нито е равен, нито е безспорен, но вечер си лягам с чиста съвест. Никога не съм изчаквал събитията, никога не съм търсил удобен момент за действие. Всеки момент е подходящ за действие, ако знаеш какво искаш и как да го постигнеш. За мен в политиката човек трябва не да се пази, а да действа и да работи непрекъснато за защита на интересите на българските граждани и на своите избиратели.
Тя е важна не само за мен. В сегашната ситуация левицата е единствената политическа сила, която може да мобилизира необходимата подкрепа, за да върне обществото и страната към демократичните ценности, които бяха поставяни на изпитание не веднъж от ГЕРБ и от Бойко Борисов. Това, което Борисов насажда е конфронтация, агресия, пренебрежително отношение към законите и към конституцията. Борисов не носел отговорност за ВСС, не носел отговорност за НОИ, не носел отговорност за парламента. Те били някакви си безделници. А в същото време всички в България знаят, че нищо не се случва без неговия натиск.
Затова аз казвам, браво на тези, които му се опъват. Браво на съдиите, които отказват да участват в безцеремонната простащина и шуробаджанащина. Браво на кметовете, които въпреки административния и полицейски терор на държавата, продължават да работят за хората. Браво на гражданите, които искат да си върнат държавата и които казват „Баста!
Президентът трябва да е лидер, способен да мобилизира политическа подкрепа от гражданското общество и от партиите в името на общи национални цели. Той трябва да гледа по-надалеч от правителствата, които се занимават със своя политически цикъл.
Основните проблеми пред страната ни са социални и икономически:
Външната среда за България ще се влошава през следващите години. Твърдя го като заместник-председател на бюджетната комисия на ЕП, като единственият представител на новите страни членки, който участва в преговорите за европейския бюджет след 2013 г. Кризата в еврозоната ще се задълбочава и ще налага вземането на тежки и непопулярни мерки в целия ЕС.
Вътрешните фактори също не са по-добри: България спря да наваксва и започна да се отдалечава от средните европейски равнища на доходи, на безработица, на производителност, на енергийна ефективност. Това ни обрича на стагнация и сериозни икономически спадове, към които ще се добавят демографските проблеми и екологичните ангажименти.
Затова аз ще действам без отлагане и целенасочено. Българската икономика трябва ускорено да се преструктурира в посока по-голяма конкурентоспособност. В противен случай няма да има на кого да продаваме продукцията си. Затова новите технологии, развитието на интернет и телекомуникациите, създаването на инициативи за зелена икономика трябва да бъдат в центъра на властовите усилия.
Гражданите трябва да имат гарантиран достъп до добро здравно обслужване, да получават справедливи пенсии, да имат право на труд и да получат модерно образование, свързано с използването на новите технологии. Хората, които имат нужда от подкрепа и солидарност, трябва да намират разбиране и съдействие в лицето на президента и аз обещавам това на всеки български гражданин.
Aз ще положа усилия за активизиране на българската външна политика. От две години страната ни е незабележима на международен терен. Балканската, черноморската политики, привличането на чуждестранни инвестиции, отварянето на нови пазари за българските стоки, работата с диаспората в чужбина ще бъдат абсолютни приоритети в работата ми на президент.
В областта на сигурността България също изостава. В НАТО предстоят значителни промени. Как ще участваме в тях? Сигурността все повече излиза извън военната сфера и тероризмът, включително кибер атаките са пример за подобна тенденция. Сигурността все по-често се свързва с енергийните доставки и енергийната и транспортна инфраструктура. Тези въпроси следва да се обсъждат с партньори като САЩ и Русия, като ясно си дадем сметка за националния ни интерес.
Готов съм да поема ангажимент като президент да съм един от лидерите на промените в съдебната система чрез авторитета си и чрез своите назначения в независимите институции.
За мен президентът трябва да поеме водачеството и да насърчи гражданското общество към нетърпимост и недопускане на корупция и аз съм готов да работя за създаване на такава нагласа.
Някой може да каже, че всичко това не е работа на президента. Че той няма правомощия и не е негова работа. Така ми говореха и когато започнах да работя по мандата на Европейската инвестиционна банка за действие извън ЕС. Позициите на политическите партии в ЕП на Европейската комисия и на страните членки бяха толкова различни, че всички ме съветваха да приключвам бързо, без голямо мнозинство и без амбиции за изразходването на тези около 30 млрд. евро. След една година работа четирите основни групи в ЕП гласуваха заедно, а Комисията и страните членки намериха необходимия компромис, и никой не може да повярва, че беше постигнато толкова много.
Така ми говореха и когато поискахме допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй”. Тогава се водеха спорове за 10 или 15 млн. евро, а България получи извънредно, извън бюджета на ЕС 300 млн. евро.
Така ми говореха и когато през 2005 г. и 2006 г. обикалях европейските столици и агитирах да ни приемат на най-ранната дата. Така ми говореха за съдбата на българските медици в Либия… Резултатите са известни.
Успехът ни зависи от нас. Да не чакаме, да действаме!
